Импланти за зъби

Импланти за зъби

Зъбният имплант представлява титаниев винт (наподобява корена на зъба) с гладка или набраздена повърхност, който се поставя и навива оперативно в костта на мястото на липсващия зъб и който трябва да се интегрира (срасне с костта) така, че след 3-4 месеца върху него да бъде поставена корона, която да изпълнява същите функции (дъвкателни и естетични) като естествения зъб. Той се поставя в костта посредством точно и прецизно направен вход, в който имплантът се завинтва. Процедурата включва следните стъпки: първоначално посредством борер в костта се прави малко отворче-дупчица, която се задълбочава и разширява с прогресивно-напредващи стъпки. Обикновено 3-7 изборващи стъпки за достатъчни. Обикновено това тунелче в костта е с 1 мм по-дълбоко от размера на импланта (неговата дължина). Имплантът или се навива, или се занитва в тунелчето, направено за него. След завинтването на импланта, той се покрива с капачка и венецът се зашива върху него, оставяйки го да се интегрира в покой (да срасне с околната костна тъкан).

След няколко месеца имплантът се разкрива с нова хирургична процедура, която е значително по-лека и е само под местна упойка. Тогава върху него се поставя временна корона, която стимулира венеца да се разрасне около изкуствения зъб (импланта) и да образува типичната за него фестонирана форма, такава каквато е около естествения зъб. Така временната корона служи не само за поетапното натоварване на новия изкуствен зъб, но и като оформител на венеца. Когато венецът е оформен, вече може да се изготви и постоянната корона.

Имплантирането на зъби се изпълнява от общо практикуващи зъболекари, пародонтолози, дентални и лицево челюстни хирурзи под обща или местна упойка. Все повече се увеличава и броят на естетичните зъболекари, който поставят зъбни импланти в относително  по-прости случаи.
Оздравителният период и интеграцията на зъбния имплант с костта обикновено отнема от 3 до 6 месеца. Тогава може да се постави керамична или циркониева корона, мост или по-голяма конструкция при серийно имплантиране на повече зъби.

Съпътстващи процедури

Синус лифтинг - Това е рутинна хирургическа интервенция. Стоматологът удебелява непригодната част на атрофиралата челюстна кост към синуса с помощта на костна трансплантация или чрез наслагване на допълнително костно вещество. Резултатът е повече обем на костта, която става ложа на импланта.

Удебеляване на костта - Когато изваждането на един или няколко зъба не е последвало от бързо имплантиране в рамките на 6 месеца или година, обеззъбеният участък от костта атрофира, което ще рече, че няма нужната височина и ширина, за да може да вмести импланта в костта, така че да може да издържи на дъвкателното налягане. Тогава е необходимо т.нар. задебеляване и присадка на костта. Това става отново по хирургичен път, като под венеца се поставя костозаместителна зърнеста субстанция (изкуствена или собствена, взета от самия пациент), която трябва да се интегрира с костта, така че да се получи увеличена дебелина и ширина. При тази процедура с разрез се отваря широко поле от венеца (венецът се отхлупва), под него се поставя зърнеста субстанция от собствена или изкуствена кост и се покрива с тефлонова мембрана. След това разрезът се зашива. Както синус лифтинга, така и удебеляването на костта по ширина и височина предшестват имплантирането с 6-8 месеца. Това е необходимият период за интегрирането на новата костоподобна субстанция с костта.

 Задължително е да се направи панорамна снимка, а където се изисква по-голяма прецизност, се наместват и 3Д технологиите като компютърната томография (скенер) на костта. Тези данни се имат предвид при направата на компютърно изготвен водач за поставяне на имплантите, за да се елиминират грешките при поставянето на импланта в триизмерното пространство на костта.

Има няколко метода при поставянето на зъбните имплантите

  • Поставяне на импланта веднага след изваждането на зъба.
  • Поставяне на импланта 2 седмици до 3 месеца след изваждането на зъба.
  • Поставяне на импланти  повече от 3 месеца след изваждането на зъба.

В съответствие с времето на натоварване на денталните импланти, процедурата на натоварване има 4 варианта, които имат различни привърженици.

  1. Натоварване веднага след процедурата, т.е. поставяне на короната до 4-5 дни след поставянето на импланта.
  2. Натоварване от 1-12 седмици след процедурата.
  3. Натоварване 3 месеца по-късно от процедурата по имплантиране.

 

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ПАЦИЕНТЪТ

  1. Зъбният имплант е добро и чудесно решение за заместване на липсващи и извадени зъби, но никога не може да замести естествения зъб. Затова едно ендодонтско лечение, дори с 50 до 90% успеваемост, е винаги за предпочитане, защото запазва естествените зъбни тъкани, а оттам и естествената кост (която поради наличие на корен в нея функционира и запазва своята височина и дебелина). Така че дори живота на един зъб  с проведено кореново( ендодонтско лечение) да се удължи 5-10 години, с толкова години се отлага и необратимият процес на атрофия на костта, неизбежен след изваждането на зъба.
    НО: щом веднъж зъбът е бил изваден или загубен, трябва незабавно да се пристъпи към имплантиране на зъб – до 6 месеца от изваждането.
  2. Въпреки че успехът при зъбния имплант е над 90%, неуспехът при имплантирането на зъб е най-често свързан с невъзможността имплантът да се интегрира в костта. Имплантирането на зъб се счита за неуспешно, когато имплантът падне, разклати се или покаже периимплантит и загуба на кост повече от 1 мм в първата година или повече от 0,2 мм в следващите години.
    Зъбните имплантите не се поразяват от кариес, но може да развият периимплантит. Това може да се причини от инфекция, която може да възникне по време на хирургична намеса, поради лоша орална хигиена на пациента и неспазване на инструкциите след операцията. Пушенето излага на рискове успеха на оперирания. И затова пациент, който пуши след операцията до момента на костна интеграция, трябва да е наясно, че излага на голям риск успеха на имплантирането. Затова пациентът трябва да е наясно преди операцията дали може да спре цигарите или да се подложи на серия от неуспешни операции. Заслужава ли си риска?
    Затова пациент, който не може да спре цигарите, се насочва към мост или просто към протеза.

 

ПРОТИВОПОКАЗНИЯ

  1. Некомпенсиран диабет 2 –ра степен или други некомпенсирани заболявания от общ характер.
  2. Бруксизъм(стискане и скърцане със зъби).
  3. Употребата на някои лекарства като бифосфонати (Actonel, Fosamax and Boniva, приемани при рак на млечната жлеза и остеопороза), трябва спре 6 месеца преди процедурата. Венозният прием на тези лекарства значително увеличава риска от неуспех на имплантирането, докато при оралния им прием рискът е минимален.