Незрящи ли сме за доброто?

Ако ви е писнало от безкрайното преследване на временни удоволствия; ако сте се събудили за каузата да помагате на другите, вместо да търсите наслада само за своето его, то тази история е за вас.


Един ден, разчиствайки пространството вкъщи от всичко, което не съм обличала и носила повече от 2-3 години, попаднах на всякакви вещи: парфюми, бижута „Сваровски“, шалчета, картини, подарявани ми от приятели на рождени дни (скъпи вещи, но неупотребявани поради моята материална разглезеност). И тогава ме осени мисълта колко много пари са похарчени за неизползвани и „мъртви” вещи. Помислих си и колко време и притеснения са коствали на хората, които са ми подарявали – обикаляне магазините и търсене на подходящия подарък за мен. Но вече знаех как неупотребяваните вещи (дори красиви и скъпи) запълват пространството и го затварят за новото в живота ни. А колко много хора можеха да се нахранят с тези пари и да си купят лекарства. Междувременно през последните години попътувах и на Изток и се убедих, че ние, българите, наистина не знаем какво е бедност. На Изток казват: Ако си гладен, иди на пазара (т.е. там сетивата се насищат – бел. авт.), а ако си богат (недоволен и преситен – бел. авт.), иди на гробищата (за да видиш къде въпреки богатството си свършваме всички – бел. авт.).


Тези прозрения ме накараха да ангажирам единомишленици, за да се свържем с хора, изпитващи всекидневни трудности. Така установихме връзка с директорката на дома за незрящи на ул. „Балша“ 23 в София. Г-жа Йорданка Темелкова буквално подскочи от радост и веднага ни показа от какво имат нужда домуващите. Оказа се, че не бяхме подготвени за реалността: изпочупени стълби и двор в окаяно състояние – между плочките бяха избуяли бурени и трева. На тях и виждащ човек ще се пребие, та камо ли незрящ. А дворът е единственото място, където незрящите хора биха могли да излязат и да се поразходят без придружител.

И така като главен виновник за идеята да съберем и дарим малко пари реших да започнем от някъде – по повод рождения ми ден помолих приятелките ми този път да не ми подаряват никакви вещи, а с парите, предвидени за подарък, да направим дарение на дома за незрящи на ул. „Балша“ 23. Когато имаме благородни намерения, всичко сякаш се нарежда много лесно. На импровизираното набързо дамско парти се събраха 290 лв. и с прибавените суми от д-р Владимир Ачиков и госпожа Тупавичарова парите станаха около 650 лв. А когато каузата е морална и обществена, фейсбук също става морален и вдъхновяващ. След един единствен статус със снимки на двора и приканване: „Моля, лайковете в пари” се събраха още 700 лв. , а цялата сума набъбна на 1300 лв. Някои от хората наистина ме изненадаха – това бяха жени в отпуск по майчинство или студентки, някои дадоха пари от първата си заплата, някои писаха от Варна и чак от Брюксел, настоявайки да преведат пари веднага, а някои настояха да запазят анонимност. Не можех да повярвам – как ли се бях променила неусетно през всичките години, та в един момент се оказах заобиколена от щедри, ентусиазирани и вдъхновени от идеята хора да помагат на други, по-нуждаещи си от тях.



Предизвикателствата обаче продължиха. Оказа се, че за тази част от двора, която се нуждае най-спешно от ремонт, са необходими към 8-9000 лева. Поне толкова поиска първата фирма, изпратена ни от познати. И така главните виновници за случващото се аз, д-р Владо и г-жа Тупавичарова отново седнахме да мислим и да се чудим как да досъберем недостигащите пари до 8000 лв. Дори и да намерим някоя фирма, готова да работи без пари, пак сме до никъде, тъй като само плочките (без останалите материали) струват около 3000 лв.



Междувременно със спонсорството на госпожа Тупавичарова организирахме екскурзия за незрящите на Витоша с доброволци с коли, за която съдейства моят приятел и съмишленик Благовест, основател на организацията „Диамантено дърво”. След емоционалната екскурзия, след която доброволци и незрящи се прибрахме мокри от дъжда, но весели и доволни, незрящите ни поканиха на терасата им на чай. И там след сладки приказки на есенното слънце един от доброволците Борис, млад мъж, работещ в престижна компания, възкликна: „Че това са много пари за този двор, ние ще се съберем доброволци и ще го направим, само фирмата да ни донесе материали и да прати технически ръководител, който да ни каже какво точно да правим.“


Оказа се, че и Доброто не идва само. Едно добро довежда до друго и така се появи един общ приятел на мен и д-р Владо Ашиков. Той е катерач и има строителна фирма. Дочувайки какви ги вършим с доктор Владо, си предложи услугите. И тъй като по Коледа стават чудеса, се оказа, че на традиционния бал на Сдружението на българските зъболекари всяка година се разиграва томбола и парите се даряват за някоя социална институция. И понеже д-р Владо е в управителния съвет, а и аз съм симпатизант, предложението му да се предоставят пари за нашия дом и кауза се е приела с голям ентусиазъм.



Така на 17 декември 2016 г. с обявената от д-р Ашиков кауза на благотворителния бал в Парк-хотел „Москва“ под звуците на оперетна музика, изпълнена на живо, аз, подкрепяна от д-р Стефка Божилова и д-р Любка Йорданова, събрахме за около половин час останалите 1500 лв. По този начин в официалния договор за дарение, което се съхранява в канцеларията на кмета на София г-жа Фандъков,а фигурира дарението от Сдружението на българските зъболекари на стойност 1500 лв. и имената на тримата „странници“ д-р Христова, д-р Ашиков и госпожа Тупавичарова.


Бих искала сърдечно да благодаря на моите приятелки Жанета Златева,  Теодора Будакова, Мария Костова, Мария Стефанова, на моята съквартирантка от студентските години Нинчето, която живее в Мичиган, на Дияна Тасева, на най-добрата ми приятелка Галина Паева, приятелката ми в катеренето Дани, на Гергана Добрева, на моята пациентка, а вече и добра приятелка арх. Анета Маркова (която предложи и професионална помощ и логистика), на колежката ми Калина Апостолова, на моята приятелка от планините Петя Димова, на моята братовчедка Настя Попова, чиято идея „ откраднах”, на приятелката ми от Европейския парламент от Брюксел Вяра Терзийска, на преподавателката по танц Мандала Петя Коленцова, на многодетната майка Венцислава Цачева, на нашия приятел-катерач Боян, предложил безпрецедентна 50% отстъпка от цената за материали и работа, на Борис Алексиев, чиято идея беше той и други млади мъже да се включат като доброволци в работата, както и на дарителите, които пожелаха да останат анонимни.


Изказвам специалната си благодарност също на главните герои за случващото се д-р Владимир Ачиков и г-жа Тупавичарова, които не са загубили лудостта на младостта и винаги са ме подкрепяли за нестандартните идеи и каузи, както и на д-р Любка Йорданова, д-р Боби Златева и д-р Анатоли Кънев (председател на Сдружението на българските зъболекари), които ни предоставиха възможност да обявим благотворителната си кауза и да съберем още пари за алтруистичните си планове в името на онези, които изпитват затруднения и се нуждаят от подкрепа.

Нашата кампания все още не е завършила. Събраните 3200 лв за само приблизително половината от тази малка част от това пространството. Ще трябват още пари, енергия и идеи. И всеки , който се припознал с героите от тази история и може да даде своя труд, ентусиазъм, пари или емоция ,за да подобрим живота на хората, домуващи там, е добре дошъл на борда. На борд отбор.

© 2018 Dentissimo Dental Design. Всички права запазени. 

  • Black Facebook Icon
  • Black Twitter Icon